03.10.2022
Заключителна конференция на инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, изпълнявана с подкрепата на Европейския парламент в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа

Стефани Зорова, стажант

БТА показа, че може да се води публичен разговор, в който да се срещат много противоречащи си гледни точки, а несъгласията да не остават скрити,  заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев на откриването на заключителната конференция от инициативата „Български гласове за Европа“.

 С тази своя първа по рода си инициатива, част от Конференцията за бъдещето на Европа, БТА си постави амбициозната цел да даде глас на българските граждани в дебатите за бъдещето на Европейския съюз. Проектът бе изпълняван от ноември 2021 г. до юни 2022 г. с подкрепата на Европейския парламент.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев открива конференцията

 Включихме цялата страна в този публичен разговор, изтъкна Кирил Вълчев. Това не беше един столичен дебат на жълтите павета, подчерта той. Във всеки от градовете се състоя такъв разговор, отбеляза Кирил Вълчев. Трябва да сме благодарни на Европейския  парламент, защото ни насърчи да бързаме да отворим нови пресклубове. Той каза, че в конференциите, организирани в пресклубовете, са участвали хора, които на местно ниво, са истински лидери на знанието по темите които говорят. Показахме, че българите сме равен народ на другите в Европа.

Сред участниците в дискусията бяха евродепутатите Андрей Новаков, Петър Витанов, Цветелина Пенкова, Андрей Слабаков и Ангел Джамбазки, българският участник в гражданските панели на Конференцията за бъдещето на Европа – Красимир Златинов,  социологът Първан Симеонов, преподавателите и експерти по европейски политики д-р Гергана Радойкова и гл. ас. д-р Иван Начев, журналисти и др. Обсъжданите теми бяха свързани с бъдещето на ЕС – идеи и перспективи, гражданските предложения по време на Конференцията за бъдещето на Европа.

Евродепутатът Цветелина Пенкова подчерта голямото значение на това, че БТА е организирала тази поредица от конференции по темата за бъдещето на Европа и е дала възможност на гражданите да се включат активно по темата. Тя съобщи, че България е на 12-то място по брой предложения и идеи, дадени от нейните граждани за бъдещето на Европа. Това до голяма степен се дължи на събитията и инициативите, организирани от БТА. Лидери в това отношения са Германия и Франция, което е нормално предвид голямото им население, коментира Пенкова.

Евродепутатът Цветелина Пенкова

Според евродепутата в ЕС Андрей Слабаков се върви към заличаване на нациите, което се превръща в ясно изразена тенденция. „Прави се един нов Съветски, Европейски съюз“, посочи Слабаков. Според него Зелената сделка е утопия, технологиите в Европа са несъвършени, има липса на енергия. Аз съм за екологията, но това трябва да се прави с достатъчно здрав разум, допълни той.

Не ми харесва разделението между политици и граждани, защото професията „политик“ не те лишава от статут на гражданин, заяви евродепутатът Петър Витанов. Като гражданин не ми харесваше елитарността на европейските институции, затвореността и тяхната капсулованост, а с този дебат може да се разчупи това, допълни той. По думите му, по време на Ковид кризата се възстанови солидарността в ЕС чрез общите ваксини, с общата им цена и общия подход на държавите. Във втората криза – войната в Украйна, според Витанов, сякаш ЕС остава извън големите геополитически играчи поради ред причини. Прави се опит част от тези причини да се анализират и да се променят, добави той.  Като политик Витанов изрази мнение, че фактът, че Европарламентът няма право на законодателна инициатива, е дразнещ, неприятен и трябва да се промени.

Българският участник в гражданските панели на Конференцията за бъдещето на Европа –Красимир Златинов, съобщи, че една от идеите, дадени от него и свързана с минималното заплащане в целия ЕС, е получила подкрепа. Друго предложение, направено от българските участници в дискусиите за бъдещето на Европа, е да се правят референдуми в целия ЕС – въпрос, засягащ цяла Европа, допълни той. Погрижихме се по отношение на препоръките да има агенция – „шапка“, която да наблюдава мигрантските центрове, каза той и допълни, че трябва да има минимални стандарти за мигрантските центрове. Според Златинов приемането на нови държави в ЕС трябва да става, ако всички страни гласуват „за“. Той  изрази надежда, че предложенията, дадени по време на дискусионните панели, ще бъдат приети.

Красимир Златинов

Европа трябва да бъде част от картата на иновациите и икономическата конкурентност в глобален мащаб, защото само така ще запази ключовата си роля, каза политологът Първан Симеонов. Той е на мнение, че Европа може да бъде силна и субектна и в същото време да запази националните специфики, ако цялата енергия за това каква Европа да имаме, се насочи към икономиката. Старият континент трябва да работи за развитието на технологиите, Европа не трябва да изостава от САЩ, каза Симеонов. Той допълни, че една силна, конкурентна икономически Европа може да преодолее това структурно заложено противоречие между самоличност и многоличност. Оптимист съм от дискусията, състояла се в последната половин година за бъдещето на Европа, защото българската дискусия въплъщава точно този дебат. Българската дискусия отразява самия структурен дебат – за повече или по-малко Европа, посочи още Първан Симеонов.

Социологът Първан Симеонов

Европа не е само регламенти и директиви, не е само бюрокрация и институции. Има живи хора, които искат да говорят, които имат дух и ценности, заяви преподавателят по политически науки в Нов български университет гл. ас. д-р Иван Начев. Според него е необяснимо разделението на европейски и национални ценности. Коя е онази ценност, която е национална, но не е европейска, попита гл. ас. д-р Начев. Той е на мнение, че конференциите за бъдещето на Европа са показали, че може да се води диалог. Силата на Европа, това, с което трябва да се гордеем, е именно разнообразието, съжителството на много различни общности, които говорят различни езици. Това многообразие, според него, не е проблем. Въпросът по-скоро е в това, че всички тези граждани от ЕС искат едно и също – прозрачност и отчетност от европейските институции.

Евродепутатът Андрей Новаков, Красимир Златинов, Гергана Радойкова и Иван Начев (от ляво на дясно)

Гергана Радойкова, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по европеистика, акцентира върху важността на образованието и на възпитаването на лична отговорност. Тя каза, че не харесва разграничението между политици и граждани. Според нея трябва да се говори за ЕС от по-ранна възраст, още в семейството, по достъпен и „смилаем“ начин. Как изглежда държавата е функция на нашия избор, каза д-р Радойкова. Тя посочи, че много хора не са наясно с това какво точно прави ЕП и как работят европейските институции. Разделението е вредно, не можем да вървим напред, ако градим една европейска общност на антитези, отбеляза д-р Гергана Радойкова.

Конференцията за бъдещето на Европа показа желанието на европейските институции да чуят мнението на гражданите не само по време на избори, каза евродепутатът Андрей Новаков. Предложенията, направени от участниците по време на дискусиите, са адекватни, което означава, че хората познават добре политическата реалност, допълни Новаков. Нямам притеснения, че някои от идеите са малко по-радикални – дори да трябва да се изменят договорите за функциониране на ЕС, това се прави по надлежния ред, посочи още той. Няма как да искаме от ЕС да ни финансира магистрали, образование, болници и др., после да му кажем, че няма да има правомощия в България, каза той. Това е финансиране срещу реформи и ако искаме да го получаваме, ще се реформираме, допълни евродепутатът.

Момент от дискусията

Политически коментар за идеята за тази конференция и резултатите от нея направи и евродепутатът Ангел Джамбазки, който се включи в дискусията онлайн. Моята група, на европейските консерватори, гласува против заключенията на конференцията, тъй като възразяваме на начина, по който беше използвана тя – като витрина, зад която да се направи опит за нещо, което за нас не е работещо и полезно, а именно посоката, в която се цели промяната на договорите, посочи Джамбазки. Не всички политики, провеждани от Брюксел, са полезни за гражданите, не всички са разумни, не всички са честни, допълни той. В момента цените на всички енергоресурси скачат неимоверно, припомни Джамбазки и допълни, че това е резултат и от политиката на ЕС в тази сфера. Зависимостта на европейските държавите от Русия като доставчик на суровини е резултат и от дейността на политиката, провеждана от ЕС и Европейската комисия, каза още евродепутатът. Промяната на договорите в посока, която да даде правото на мнозинства да вземат решения, за нас е тревожна и проблемна, добави Ангел Джамбазки. Виждаме опити за политики, които се опитват да променят начина, по който функционират някои от обществата в държавите. Опитът за централизация и регулация на семейните отношения, на образователни системи, на отношения в обществото, е напълно неприемлив, каза още той.

Всичко най-важно от дискусията е на официалния сайт на БТА, както и на специалната платформа на „Български гласове за Европа“.

Вижте цялата дискусия: