31.01.2023

Активното гражданство предполага да познаваш своите права и задължения и да не се възприемаш като пасивен наблюдател на процесите, които се случват. То е основна предпоставка за демокрация и добро управление. Това каза в интервю за БТА д-р Гергана Радойкова, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и експерт в областта на Европейския съюз (ЕС) и гражданското участие в процеса на вземане на решения.

Ако институциите са истински и изпълняват своите функции по Конституция, гражданското общество трябва да бъде техен основен интерес, иначе има фасадна демокрация – демокрация на приказки и хартия, заяви д-р Радойкова. По думите ѝ, ако институцията е параван за осъществяването на политически или олигархичен интерес, гражданското общество пречи. В правовата държава изграждането на активно гражданско общество трябва да бъде основна цел, смята тя.

Българското гражданско общество

Дори в ЕС понятието за гражданско общество се тълкува по различен начин. В България погрешно възприемаме термина и да бъдеш активен гражданин се разбира като състояние, в което трябва да изказваш мнение по всички въпроси, каза д-р Радойкова. По думите ѝ в страната се изгражда несъществуващо противопоставяне между гражданско общество и политически партии, а истината е, че именно то формира политическото представителство.

Конституцията на България дава общата рамка за гражданското участие, а оттам нататък има свобода, в което е и смисълът на демократичната държава, смята тя. По думите ѝ българите малко познават закона и механизмите, по които функционира държавата, което води до неразбиране и създава благоприятна почва за популистки движения. Според нея българите не възприемат гласуването, основен граждански инструмент, за важно. В нашите политически избори допускаме едни и същи грешки, като изграждаме политическия си избор на антитези. Въпросът е за какво гласуваме – физиономия или проект за управленска програма, коментира д-р Радойкова.

Доверие в институциите

Доверието в българските институции и в начина, по който функционира държавата, спада. Това е цялостен нихилизъм, както при Бай Ганьо –  всичките са „маскари“, коментира д-р Радойкова. Според нея европейските институции се ползват с по-голямо доверие от българските, но в същото време доверието към ЕС спада. „В началото беше розовия период и вярата, че „ЕС ще ни оправи“ и всичко ще бъде прекрасно. Беше твърде идеалистично и подходихме с неразбиране, което доведе неминуемо до разочарование. Българските и европейските институциите, трябва да говорят на по-разбираем език с гражданите“, посочи д-р Радойкова. Според нея фейсбук комуникацията на институциите с хората е вредна.

Скептицизмът е завладял всички сфери на общественополитическия живот, но както казва Жан Моне – ЕС е изкован от кризи и силата му личи в трудни времена, допълни д-р Радойкова. Според нея българите не си дават сметка за правомощията на съюза. Защо ЕС не ни реформира съдебната система – защото не може, така пише в договорите на съюза. Всяко действие извън ограниченията по силата на тези договори означава намеса във вътрешните работи на държавата, обясни преподавателят.

Гражданите и управленския процес

„Наблюдаваме привидна гражданска активност, различни инициативи на неправителствени организации, но цялостният резултат за съжаление е спад на доверието към институциите. Активното гражданство твърде често е само на приказки и това води до обществена апатия – хората вече не се интересуват какво става, не гласуват, не протестират“, коментира д-р Радойкова. 

Гражданското общество най-често се ограничава до активност в социалните мрежи, от която нищо не следва и създава илюзорната представа за действие, смята тя. По думите й обществената енергия трябва да има резултат, а не да се разхищава. 

Институциите трябва да са по-отворени за мнението на експертите от неправителствения сектор и да насърчават тяхното активно участие, особено когато става въпрос за законотворческия процес и механизма за участие на България в процеса на вземане на решения в ЕС, каза още преподавателят. 

Темата за гражданското общество бе във фокуса на конференции, които БТА организира в пресклубовете си в страната като част от инициативата „Български гласове за Европа“, която се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент: Шумен и Добрич.

Вижте ги: