Темите за екологията, образованието и развитието на Босилеградския край бяха дискутирани на форум, посветен на бъдещето на Европа. Дискусията е част от инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, изпълнявана с подкрепата на Европейския парламент, с която Агенцията се включва в по-широкия европейски дебат „Конференция за бъдещето на Европа“. Целта е да се съберат повече идеи и мнения какъв трябва да бъде Европейският съюз (ЕС) през 2050 година.
„Бъдещето на Европа е всички територии от европейския континент да бъдат равнопоставени в Европейския съюз. Това, че след Тараклия в Молдова и Скопие в Република Северна Македония, организираме тази дискусия в Босилеград, Сърбия, в Западните покрайнини, е доказателство, че истинското бъдеще на европейците е в общ съюз“, каза при откриването на конференцията „Българските гласове за Европа“ в Босилеград (Сърбия) генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев. „Затова ми се струва тесногръд подходът, възприет при разширяването на Европейския съюз – на водене на преговорите по отделни глави, с различни скорости, с различните държави. Историите с коронавируса и войната в Украйна са пример, че трябват по-смели решения. Западните балкани би трябвало да започнат преговори и бързо приемане в ЕС„.
Това бе двадесет и трета поред дискусия, организирана от БТА, с подкрепата на Европейския парламент, в рамките на инициативата ѝ „Български гласове за Европа“.
„Днес ще говорим много за Европа, а Европа преди всичко е човешки права. Там, където те липсват, Европа я няма и това трябва да бъде ясно на всички страни – и на тези, които са вече членки на ЕС, и на тези, които са се запътили натам. Поздравявам БТА за чудесната инициатива„, заяви на откриването на дискусията вицепрезидентът на България Илияна Йотова.
„Български гласове за Европа“, защото за Европа трябва да говорим всички – и тези, което сме в рамките и географските очертания на Република България, но и нашите сънародници зад граница. Днес Европа се нуждае от много сериозни реформи, нуждае се от преформатиране, от нова енергия и нова сила, за да бъде привлекателна за всички граждани на нашите страни и на бъдещите членове“, заяви още Йотова. Вицепрезидентът посочи, че макар конференцията за бъдещето на Европа да е приключила, остава най-важното, а именно предложенията на хората от различни места, страни и краища на ЕС да бъдат претворени в европейски политики.
„Ние сме европейци. Трябва да има европейско бъдеще колкото се може по-скоро за всички страни от Западните Балкани. Европейската интеграция е двупосочна улица, усилията, които трябва да направят страните-членки трябва да бъдат не само на думи, но и на дела“, каза евродепутатът Андрей Ковачев.Той посочи също, че е важно и страните от Източното партньорство – Украйна, Грузия, Молдова да имат европейска перспектива. Андрей Ковачев изтъкна необходимостта от активна подкрепа на българската държава за историческите ни общности в чужбина, за финансова подкрепа за тяхното развитие. Евродепутатът даде пример с Унгария, където с „всичките критики“ към Виктор Орбан, от 2016 г. той инвестира 350 млн. евро в унгарските общности извън Унгария. Ковачев посочи необходимостта и от промяна на Закона за българското гражданство и за бързи, улеснени и прозрачни процедури за получаване на българско гражданство.
Бъдещето на Република Сърбия е в Европейския съюз (ЕС), каза Невенка Костадинова – народен представител в Парламента на Република Сърбия от Сръбската прогресивна партия. „Колкото и да е труден пътят, по който върви Сърбия, това е официалната политика на Белград. Това е от значение за държавата, за всички нейни граждани, защото гражданите на Република Сърбия го заслужават„, каза Костадинова. Тя посочи, че ЕС трябва да е там, където са хората и той трябва да е по мярка на всеки един гражданин. „Говорейки за Европа имаме предвид мястото, където отиват децата ни, за да търсят бъдещето си. ЕС трябва да е навсякъде, където живеят хората, да им дава възможност да работят, да инвестират, да изказват мнението си и да се чувстват свободно в демократичен и справедлив свят. Пътят на Сърбия към ЕС е пътят, по който Сърбия трябва да върви“, каза Костадинова.
Бъдещето на Западните Балкани трябва да бъде в Европейския съюз (ЕС), но ЕС е съвкупност от ценности и преди една държава да се присъедини към ЕС, тя трябва да стигне до определено ниво на приемане на тези ценности, посочи генералният консул на България в Ниш Димитър Цанев. За съжаление в последно време се наблюдават процеси, които показват отстъпление от част от тези ценности, особено в тези ширини, където се намираме, отбеляза Цанев. Надявам се с времето това да бъде променено и след като си извървят пътя, да станат равноправни членове в семейството, към което ние принадлежим, каза консулът ни в Ниш.
България като член на ЕС трябва непрекъснато да държи отворен проблема на българското малцинство в Сърбия пред европейските институции, изтъкна Иван Николов, председател на Културно-информационния център „Босилеград“. Това е необходимо, за да не изпаднем в ситуацията, в която изпаднахме с Република Северна Македония, и отново българите да бъдем жертва заради интересите на големите сили на Балканите за бързо интегриране на Сърбия в ЕС, посочи Николов. България като държава членка на ЕС трябва да изостави безусловната и безрезервна подкрепа за Сърбия и да постави ясни, конкретни и категорични условия, които да гарантират правото ни свободно да живеем в собствената си територия и да се ползваме с човешките и малцинствени права, така, както са определени в хартата за правата на човека, смята Иван Николов. Николов направи анализ за перспективите на българското малцинство в Сърбия в контекста на членство на страната в ЕС.
Нашите надежди са, че Сърбия ще може да стане член на ЕС в обозримо бъдеще, но това членство ще може да бъде възможно само след изпълнение на критериите за присъединяване към Съюза, посочи Димитър Василев, дипломат от посолството ни в Белград. Той каза още, че преговорният процес трябва да бъде не адаптивен, а трансформативен. Трябва да настъпи една дълбока социално -икономическа трансформация в страната кандидат. Това е особено в интерес на България, тук, на Западните Балкани, каза Димитър Василев. Той отбеляза, че преговорният процес е труден и колко бързо ще напредва една страна кандидат, зависи най-вече от нейните собствени заслуги.
По време на дискусията се чуха мнения, че Европейският съюз е много далеко за Сърбия. „Основното човешко право, по Конституцията на Сърбия, е , че гражданите й трябва да живеят в здрава околна среда. Ние обаче сме застрашени от две мини, които замърсяват безконтролно околната среда“, каза участник във форума. Той изрази мнение, че ако има натиск от страна на Европа, може би нещо по отношение на опазването на околната среда в района ще се случи. „Една държава е модерна, когато природата й е здрава и чиста, и в нея спокойно могат да живеят и животни, и хора“, съгласиха се участниците в дискусията.
Според участници във форума в момента в Босилеград няма перспектива, но може да се направи много за младите, ако бъде изграден нов пропускателен пункт при с. Извор, близо до Босилеград. Местните хора изказаха мнения, че в района има перспектива за развитие на земеделие, туризъм.
Повдигнат беше и въпросът за поставянето на паметните плочи на жертвите от погрома в Босилеград през май 1917 г., които все още не са сложени – няколко години след изработването им. Председателят на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия Стефан Стойкoв посочи, че има специален ред, по който това да се случи, но то все още не е направено.
Участниците във форума коментираха и състоянието на образованието в района, както и достъпа до учебници на български език в училищата. „Имах личен проблем, защото съм завършила в София, но Сърбия не призна дипломата ми. Този процес завърши след дела, продължили няколко години в сръбския съд. Такъв проблем имаха и други младежи от Босилеград“, разказа Милена Миленова – учител в основното училище „Г. Димитров“. „Ако младите не се върнат тук, с образованието, което са придобили в България, и то не се признава, това са крачки назад“, посочи тя. Решението според нея е в разговорите, съвместните дискусии и новите идеи.
По време на дискусията стана известно, че в момента учениците от българското национално малцинство, които изучават учебната програма изцяло на български, имат преведени учебници за 1-ви, 2-ри, 5-и и 6-и клас, но предстои да се преведат и останалите. „Беше трудно преди години да се образоваме изцяло на български. В момента работим по проекти с България, а български преподаватели ни показват как работят местните най-модерни училища“, каза Миленова.
Според Иван Николов – председател на КИЦ „Босилеград“, образователните програми на български език трябва да се изчистят от антибългарски пропаганди. „Тази история, писана от позицията на победител в една война, трябва да остане в миналото“, посочи Николов.
„Трудно се живее на крачка от ЕС и всъщност толкова далеч. Много неправителствени организации правят проучвания за това каква Европа искаме. Мнението на обикновените хора наистина е от съществено значение, но около 70 процента от гражданите на Сърбия не желаят европейско бъдеще. Още много трябва да извървим, но да знаем на кой стол сме седнали. Само две затворени глави са малко, а темповете са бавни“, каза Александра Димитрова. Тя посочи, че е доволна, че е имала възможността още преди 20 години да получи европейска диплома, а децата й също вървят в тази посока. „Ако тук нямаме добри възможности, можем да ги потърсим наоколо“, каза Александра Димитрова.
На форума беше изтъкнато още, че от новата учебна година – от 1 септември, децата в детските градини на Босилеград ще имат и учебници на български език.
Местният депутат Невенка Костадинова изтъкна, че един от най-големите проблеми в района е икономическата изостаналост, а причините за това са местоположението и инфраструктурните проблеми. „Подадох в парламента на Р Сърбия инициатива за разкриване на коридор Власина, който да подобри пътната инфраструктура и да доближи двата района в Сърбия. Да се пътува в момента през Власинската планина не е лесно, подчерта Костадинова. Инициативата й е получила подкрепа от посолството ни в Белград, но може да се случи и чрез подкрепата на ЕС.
„Имаше доста горчивина в днешната дискусия в Босилеград. Това ми напомни за една история от началото на 90-те години, разказана от бившия вицепремиер Илко Ескенази. Той водил първите преговори с Европейската икономическа общност и разказал за спомените си, когато отишъл в Брюксел със свои колеги: „Говорихме за свободата, демокрацията, човешките права, а насреща ни изчисляваха колко буркана кисели краставички произвежда България и каква квота ще ни дадат„. Това разказа в края на дискусията в Босилеград, Сърбия, генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той посочи, че ЕС трябва да си даде сметка, че човекът е в основата му, а правата на европейските граждани са най-важното условие за присъединяване на нови територии. Отношението към нашите европейски граждани, в случая българите, е най-важното условие, подчерта Кирил Вълчев. Той посочи, че свободното движение на гражданите е по-важно от свободното движение на стоки.
Вижте цялата дискусия: