30.01.2023

#БългарскиГласовеЗаЕвропа

Националните политики за развитието на младите хора да бъдат адаптирани и обвързани с младите хора.

Механизъм за подкрепа на младите хора за подкрепа след завършване на средното образование.

Изграждане на обща европейска идентичност и принадлежност чрез въвеждане на обучение в училищното образование.

Вдъхновение за развитие без граници, страх и с възможности. Да се помага не само на ниво политики, но на отделните млади хора.

Образованието да е приоритет на ЕС – да се направи реформа като формално и неформално знание, да се увеличи процента на практическото образование.

Това са само част от идеите, представени на дискусията „Български гласове за Европа: гласът на младите“, която БТА организира в Пресклуба си в Кюстендил.

Големият въпрос пред Европа сега е как да не се превърнем в това, което отричаме и осъждаме, особено когато сме млади, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на откриването на конференцията. Темата днес е подходяща за тези напрегнати за цяла Европа дни. Най-важното е младите да запазят това, което са, когато остареят и се превръщат все повече в това, което сме ние днес, допълни той.

Можем да направим много с помощта на младите хора като им предоставим повече възможности за участие в създаването и реализирането на политики, заяви еврокомисарят Мария Габриел в обръщението си към участниците в дискусията. Младите са движеща сила за осъществяването на амбициите ни, защото решенията, които вземаме днес, ще имат въздействие и ползи за осигуряване на едно по-екологично, по-добро бъдеще за всеки. Както гласи мотото на конференцията – бъдещето е в нашите ръце, каза още Габриел. Европа, по думите й, се нуждае от визията, ангажираността и участието на младите хора.

Еврокомисарят Мария Габриел: обръщение към участниците в дискусията

Аз съм един от младите представители от страна на България в Европейския парламент и заедно с екипа ми полагаме усилия да работим активно с младежите, за да може и техният глас да бъде чут и да има разбиране къде е мястото им във формирането на общите европейски политики, посочи в приветствието си евродепутатът Цветелина Пенкова. Тя цитира данни от проучване, извършено в края на миналата година в България, с цел измерване на възприятието на икономическото възстановяване във връзка с ковид кризата и как властите са реагирали, за да го подпомогнат. Във възрастовата група 18-29 години над половината от анкетираните посочват, че одобряват връзката на европейското финансиране с реално извършени реформи и одобряват връзката с върховенството на правото като основно изискване. Това означава, че младите са критични, искат промени, за да може нещо, което има добавена стойност, да се върне в икономиката, добави Пенкова.

Конференцията за бъдещето на Европа се превърна в пропагандна платформа на крайно либерални идеологии на Европейския парламент, каза евродепутатът Ангел Джамбазки по време на дискусията. По думите му хора, които са подставени да представляват някакви млади хора, цитират заучени фрази. Конференцията за бъдещето на Европа е пропагандна платформа, в която много рядко се чува критичен глас, смята той.

Няма формат, който да ограничи възможностите за младежки инициативи, според кмета на Кюстендил Петър Паунов. „Според мен няма формат, който да ограничи възможностите за реализация на младежки инициативи. Това е като да се опиташ да затвориш младежката енергия и светлина в консервна кутия. Аз категорично не вярвам в разлома на поколенията. Убеден съм, че младите не са готови да се лишат от зрелостта на хората, които се раздават за тях и ги обичат. Затова ние можем да създадем най-добрите условия те да бъдат щастливи, пълноценни и да се чувстват себе си„, каза Паунов. „Бих им пожелал да не порастват, за да съхранят чистотата си и да я пренесат в този свят“, допълни кметът на Кюстендил.

Петър Паунов – кмет на Община Кюстендил

Доброто образование не е само подготовка, но и адекватност между необходимостта от работна сила и предлагането на обучение по търсените професии, заяви областният управител на Кюстендил Катя Димитрова. По думите й в Кюстендил, в браншовете, в които липсват специалисти, няма желаещи млади хора, които да се обучават  – селско стопанство, лека промишленост и инженерни специалности.

За край на агресията и войната призова от името на младите хора Ани Ковачева  – ученичка и активистка на сдружение „Ларго“. Тя заяви, че младежите искат да се развиват в Европа, която гледа напред в бъдещето, а не Европа, която си припомня мрачни моменти от миналото. Дванайсетокласничката определи като много позитивен фактът, че 2022 г. е обявена за Европейска година на младежта. По думите й това ще доведе до повече диалог по темата и по-голяма защита от страна на Европейския парламент и Европейската комисия на политики, които да бъдат обвързани с младите хора. Според Ковачева е необходимо всички европейски младежи да имат еднаква подкрепа в достъпа до съответни възможности, за което се изисква синхронизиране на законодателството на държавите-членки. Ученичката смята, че темата за младежите досега е била пренебрегната от управляващите. Тя заяви, че са необходими механизми за подкрепа на младите хора след завършване на средното им образование. Ковачева препоръча да се работи повече върху европейската принадлежност, защото това ще осигури много по-единна Европа в бъдеще.

Ученичката Ани Ковачева от Кюстендил пише своята идея за Европа

Да бъде създадена възможност за получаване на европейски заем за обучение под формата на стипендия, настоя Адрияна Казакова – студентка във Физико-технологичния факултет на Пловдивския университет – база Смолян. По думите й е необходимо помощта да бъде насочена най-вече към уязвимите студенти, да се изчислява индивидуално и да се отпуска при нулева лихва, без финансов гарант.  Студентите ще трябва да изплатят заема, след като завършат образованието си и започнат да работят. За по-честа актуализация на програмите на ВУЗ-овете апелира Георги Македонски – студент във Физико-технологичния факултет на Пловдивския университет – база Смолян.

Живеещата във Великобритания млада художничка и еколог Бояна Алексова настоя за по-големи възможности за развитие на млади артисти в България. Животът в чужда държава ме накара да осъзная, че сме граждани на света – не само българи, англичани, американци и т.н. , сподели Алексова.

Има възможност млади хора да образуват неформални групи и по този начин да кандидатстват по европейски програми, съобщи Любомира Велинова от Областния информационен център. По думите й необходимо е младите хора да бъдат активни, да търсят информация, защото изключително много възможности се предоставят по европейски програми.

Европейският младежки парламент в България е факт и е част от глобална мрежа, каза Ема Христова в качеството си на негов представител. Тя посочи, че чрез дейността си структурата предоставя платформа за неформално образование. Христова препоръча младите хора да имат участие в съставянето на програмата, по която ще учат и да се насърчат практическите аспекти от образованието.

В Кюстендил няма да има профилирана паралелка по физика, малко хора искат да запишат математика като висше образование, не се развиват STEM центровете, защото няма практика, сподели ученичката Александра Умленска – автор на технически и научни изобретения, носителка на много награди. Тя смята, че е необходимо да съществуват повече организации, които дават шанс на младите да развиват своите проекти.

Александра Умленска

Задоволство от обучението си у нас изказаха бесарабските българи Сергей Стайков и Руслан Михов, които се обучават във Физико-технологичния факултет на Пловдивския университет – база Смолян. Те обаче споделиха, че перфектна сграда за общежитие стои затворена и студентите са принудени да плащат скъпи квартири.

 Учениците проявяват интерес към професии, свързани с компютърни науки, математика, чуждоезиково обучение, каза началникът на Регионалния инспекторат по образование Мая Стойчева. По думите й в новите програми е заложено повишаване на процента на учениците, обучаващи се в паралелки за професионална подготовка.

Послание за мир с рисунка на гълъб върху един декар ще отправят на националния празник деца от Кюстендил, съобщи днес по време на дискусията „Гласът на младите в Европейския съюз“, кюстендилският художник и педагог, ръководител на школата „Новите майстори“ Евгени Серафимов. „Младите хора днес не са по-различни от младите хора преди 50, 100 или 200 години, те винаги мечтаят за нещо по-хубаво. Те усещат в себе си нова енергия и аз много им вярвам и подкрепям техните мечти, а в резултат на това в Кюстендил се реализират хубави артистични проекти“, каза Серафимов.

Не само с деца, но и с младежи до 29 години ще работи занапред Обединеният детски комплекс в Кюстендил, съобщи по време на дискусията директорът му Бойко Малинов. Той посочи, че в момента в школите в комплекса се обучават 490 деца. „Освен неформалното обучение организираме доста изяви, състезания, едно от които е творческата инициатива ИКАР“, каза Малинов. Инициативата представлява конкурс за нестандартни летателни апарати, изработени от деца, които трябва да имат практическа насоченост. „Нашата школа по авио- и ракетомоделизъм е единствената в Югозападна България“, посочи още директорът на комплекса. Той съобщи, че предстои през тази година за първи път да се реализира интересен детски пленер, на 4-ти и 5 юни.

В края на дискусията евродепутатът Цветелина Пенкова посочи, че всички изказвания, които бяха изложени днес, са били изключително стойностни. „Младежите са прави, че ако нямаме правилните послания, няма как да правим политики, да развиваме индустрия и образователна система. Доброволчеството е ключово за цялата ситуация в момента в Европа, както отбелязаха и младежите-участници в дискусията. Кризата ни постави в една ситуация, в която трябваше да осъзнаем, че са нужни повече политики и ресурси в посока на изкуството„, каза още евродепутатът. Тя посочи, че програма „Творческа Европа“ вече е с 50 процента увеличен бюджет за следващите няколко години, което е в резултат на осъзнаването, че хората на изкуството, които поддържат духа, трябва да бъдат подкрепяни.

Цветелина Пенкова – евродепутат, се включи от Брюксел

Чух едно притесняващо желание да не се чува друго мнение, каза на финала на дискусията в рамките на инициативата на БТА „Български гласове за Европаевродепутатът Ангел Джамбазки, който се включи онлайн. „Това, че не някой не му харесва това, което казвам, е очаквано и разбираемо, но не означава, че няма да продължа да го казвам. Аз твърдя и продължавам да твърдя, че идентичността може да бъде и национална. Няма европейска идентичност и не може да има.

Най-важното е младият човек, когато остарее, да не се превърне в онова, което е отричал, докато е бил млад. Важно е това как да направиш така, че с порастването и остаряването да не си отидеш от себе си, как на свободата – своята и чуждата, да няма друга алтернатива, освен смъртта, както учим в училище, и как независимостта да се защитава не с декларации, а със саможертва, не със самодоволство и охолство, а с лишения. Как правото да бъдеш информиран и да изразиш мнението си да не стане цензура на това, с което не си съгласен„. С тези думи генералният директор на БТА Кирил Вълчев закри дискусията „Гласът на младите в Европейския съюз“, която се състоя в пресклуба на БТА в Кюстендил. Тя беше организирана от БТА в рамките на инициативата „Български гласове за Европа“, която Агенцията изпълнява с подкрепата на Европейския парламент.

Вижте цялата дискусия: