Лидерите, които спортът създава, са много необходими на българите. Последните политически събития у нас показват колко голяма нужда от водачи имат българите, заяви генералният директор Кирил Вълчев на конференцията „Зелени градове & спорт за всички“, в рамките на инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, организирана в пресклуба на Българската телеграфна агенция в Ямбол.
По темата „спорт за всички“ най-важното е Европа да си даде сметка, че смисълът в практикуването на спорта не е толкова във вложенията в тялото, а във вложението в духа на европейците. Защото е факт, че спортът създава лидери и водачи, способни да обединяват хората. Европейците имат голяма нужда точно от това – от лидери, които да ги обединяват, посочи генералният директор на БТА. Според него няма как да превърнем градовете си в зелени, без водачи, които да ги превръщат в зелени.
Зелената сделка гарантира съвсем друг облик на градовете в обозримо бъдеще. Скоро би трябвало да заменим бензина с електричество, въглищата – със зелена енергия, както и да създадем доста по-устойчива, по-хубава и по-приятна градска среда, заяви евродепутатът Петър Витанов. Той припомни, че само преди седмица Европарламентът гласува законите, свързани със зелената сделка. По думите му в много части на Европа вече има „умни, модерни, зелени градове“, но този процес в България се нуждае от ускоряване и наваксване на голямото изоставане спрямо другите страни членки на Европейския съюз.
Областната администрация на Ямбол ще инвестира в зарядни устройства за електромобили в града, заяви Васил Александров, областен управител на Ямбол. Темата, свързана със зелените градове, без съмнение, е доста широка и всеобхватна, посочи Александров, който обърна внимание на замърсяването, причинено от автомобилите. Считаме, че чрез създаването на по-лесен достъп до зарядни станции, ще успеем да повишим интереса към тяхното използване, коментира областният управител. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев приветства идеята и припомни, че Агенцията има проект за закупуване електромобили на кореспондентите на БТА в страната, като препоръча втората зарядна станция да бъде пред новооткрития Национален пресклуб на БТА в Ямбол.
Ямбол залага изключително много на зелената политика – изграждане на все повече зони за отдих и масов спорт, велоалеи, паркове. Отскоро и част от общинските служители се придвижват с тротинетки. Предстои по гребния канал да бъдат създадени условия за рафтинг, а районът около него вече е обособен в зона за отдих, заяви заместник – кметът на града Енчо Керязов. По думите му именно зелените инициативи са един от начините за задържане на младите хора в града и общината търси постоянно тяхното мнение и идеи в тази посока. Усилията на местната власт са насочени към обновяване на базите на професионалния спорт и създаване на места за масов спорт. В града има над 40 спортни клуба. „Гласът на младите хора е много важен в Ямбол. Към момента интересът на подрастващите е насочен към модерните спортове – скейтбордизъм, стрийтбол. Вече изградихме модерна пъмп-трак писта за велокаскади, ролери и тротинетки в градския парк. Скоро в лесопарк „Боровец“ ще бъде изградена и професионална писта за планински велосипедизъм“, каза Керязов
В Ямбол ще бъде създадена нова система за събиране на отпадъците по италиански модел, съобщи Надежда Горанова, еколог на община Ямбол. Този модел вече е пригоден в някои български градове, допълни тя. Отпадъкът вече няма да се вижда, контейнерите ще бъдат затворени. От общината организират информационни кампании за разделното събиране на отпадъци. В града са поставени контейнери за зелени отпадъци, за дрехи. Има депо и за строителни отпадъци и гражданите могат сами да си ги занесат там.
Екологията е един от приоритетите в новата програма за околната среда в периода 2021-2027 година, каза Деница Цонева, управител на Областния информационен център в Ямбол. Откакто България е в Европейския съюз, разходите за опазване на околната среда са се увеличили неимоверно много, отбеляза тя. В предишните периоди, както и в предстоящия, чрез всичките мерки, които ще бъдат въведени, ще успеем да се доближим до европейското законодателство в тази сфера и ще постигнем още по-добри екологични показатели, отбеляза Цонева. В новата програма за околната среда в периода 2021-2027 г. инвестициите ще се съсредоточат в пет приоритета: ВиК отрасъла, за управление на битови отпадъци, биологичното разнообразие и неговото опазване и възстановяване, ще се обърне внимание на качеството на атмосферния въздух и на риска и адаптацията, свързани с изменението на климата.
От миналите два програмни периода – 2007-2013 г. и 2014-2020 г., само във ВиК отрасъла на територията на област Ямбол са изпълнени девет проекта на обща стойност около 130 милиона лева.
Ямбол е зелен град от древността до днес, но той трябва да стане и умен, заяви Стойчо Стойчев, председател на Управителния съвет на Ямболската търговско-промишлена палата. За чистотата му, която прави впечатление и на гостите на града, принос има работата на институциите, местните власти и бизнеса, като според него, за това те трябва да работят заедно. По думите му, трябва да стане и по-практичен, по-икономичен, по-здравословен. Гласовете в Европа трябва да се чуват, като е необходимо процесът да е двустранен, смята Стойчев. Според него важен момент е и възпитанието на хората в екологична насока. Той посочи още, че са необходими т.нар. меки мерки, като Търговско-промишлената палата има принос за това.
Локалните екополитики са най-важните действия в посока един град да бъде зелен, умен и с кръгова икономика, каза Бояна Василева, ландшафтен архитект и магистър по екология. По думите ѝ изграждането на паркове и озеленяване сами по себе си са недостатъчни. Трябва да се работи и в посока съхраняване на биоразнообразието и обособяване на крайградски гори, особено в градовете, през които преминават реки. „Горите покрай реките са много ценни, тъй като реките са коридор и стимулират добрата циркулация на чист въздух в градовете“, каза Василева и даде като добър пример т. нар. Нова софийска гора. Тя допълни, че Ямбол също е един от положителните примери у нас, като „град, който мисли и действа зелено“. По думите ѝ, въпреки че на ниво общински политики често се появяват административни спънки в посока на екологията, местната община явно успява да ги преодолее успешно.
Все повече хора имат желание да се включват в екологични инициативи, разказа Иван Арнаудов, архитект и преподавател в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Кольо Фичето“ – Ямбол. Освен да мислим как да се справим с отпадъците и да озеленяваме, трябва да се наблегне на екологичното възпитание и загрижеността на хората, на опазването и поддържането на вече изграденото, смята той. Арнаудов разказа за работата в гимназията, където има малък парк, в поддръжката на който имат желание да участват все повече ученици, родители, като на всички им е приятно да бъдат там. Първоначално е била изградена микро фитнес площадка със собствени усилия, която е станала най-популярното място в целия двор. Направена е класна стая на открито, сега се реализира и ателие на открито. Парковата част е най-популярната и използваната, каза той.
Всеки от нас може да има принос за реализиране на мечтата за по-чиста Европа. Това каза Татяна Балъкчиева, председател на Управителния съвет на „Евроклуб жена“.Смятам, че всеки от нас трябва да прави нещо малко, за да става по-чист светът, в който живеем, допълни тя. Приключихме няколко проекта по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция, единият от които е свързан с екологичната тема – информационни кампании, свързани със „Зелената сделка“, разказа Балъкчиева.
Ямбол има своята зелена история с един от трите най-големи градски паркове в България през 30-те години на миналия век, каза директорът на Държавен архив – Ямбол Светлана Бъчварова. „Един цъфтящ град с може би най-хубавият градски парк в страната – със своята просторност и буйна, почти тропическа, растителност, с хубавите си алеи и разхлаждащите води на Тунджа, която опасва целия парк, Ямбол представлява един обособен приказен кът на жизненост, красота и хармония. Има пейзажи в този парк, които са достойни за четката на най-великите художници“, цитира част от дописка във вестник „Български градинар“ от 1939 г. Бъчварова.
Не може да има „смарт“ градове, ако няма достатъчно добре обучени специалисти, заяви доц. д-р инж. Ваня Стойкова, декан на Факултет „Техника и технологии“ в Ямбол при Тракийски университет – Стара Загора. Според нея обучението в посока опазване на околната среда трябва да започне в най-ранна детска възраст и е задължително в етапа на висшето образование, защото, когато израства, младият човек има и друг поглед, особено при избора на професия. Актуализираме учебните си планове, включвайки нови учебни дисциплини, като „Водородна енергетика“, „Средства за преобразуване на енергията от възобновяеми енергийни източници“, така че темата за опазването на околната среда е широко застъпена във всички наши специалности, посочи доцент Стойкова.
Спортът е една пирамида – масовият спорт е нейната основа, а на върха ѝ е професионалният спорт. Една структура без основите си няма как да съществува. Това заяви президентът на баскетболния клуб Тунджа – Ямбол Станислав Говедаров. По думите му, точно поради разклатената основа, през последните години успехите на българските спортисти са единични. „Във времето на т. нар. преход се загуби развитието на масовия спорт“, отбеляза Говедаров. Той допълни, че през последните няколко години в Ямбол, с усилията на кмета Валентин Ревански и неговия екип, е направена доста широка основа за развитието на обществения спорт. Изградени за достатъчно места за практикуването му. Местният баскетболен клуб работи активно и с Министерството на образованието. В пет от училищата в града треньори по баскетбол се занимават професионално с подрастващите.
Неразградимите предпазни маски покрай ковид пандемията са един от най-сериозните екологични проблеми днес, смята ученикът от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“ в Ямбол Александър Кабрански. Той бе най-младият участник в конференцията. Замърсяването провокира десетокласника, заедно със своята съученичка Стефания Лазарова, да разработят биоразградима предпазна маска за лице. Екопроектът им е отличен от Ученическия институт на Българската академия на науките (БАН). Иновативната маска е изработена от оризова хартия с конопени връзки, като и двата материала се разграждат в природата. По думите му Европа, а и светът, са изправени пред нова и много сериозна екокатастрофа с тоновете еднократни маски от полиестер, които замърсяват водите, почвите и водят до загиване на биологични видове. Според Александър, Европейският съюз се фокусира основно към глобални решения като намаляване на въглеродните емисии и рециклирането, а ефективните и леснодостъпни решения често се пренебрегват.
Вижте цялата дискусия: