30.01.2023
Конференция „Граждани, обединени в кризите: Български гласове за Европа в новооткрития Национален пресклуб на БТА в Казанлък на 4 юни 2022 г. Дискусията откриха евродепутатът Андрей Новаков, който е и координатор в Комисията по регионално развитие на Европейския парламент, кметът на Казанлък Галина Стоянова и генералният директор на БТА Кирил Вълчев. В дебатите се включиха представители на общински и регионални структури, на местния бизнес и на образователните институции, ученици и студенти.

Идеи за по-устойчиво регионално и икономическо развитие бяха обсъдени на конференцията „Регионално развитие – по-силна икономика“, която БТА организира в пресклуба си в Казанлък. Форумът е част от инициативата „Български гласове за Европа“, която Агенцията организира с подкрепата на Европейския парламент.

Казанлък е изключителен пример в историята – той  е пример за българи инвеститори с офиси в Цариград, Лондон, Париж, Ню Йорк. Той е пример за това, че ние, българите, не сме само емигранти по света, само гастарбайтери и работници за чужди чорбаджии в България. Казанлък е пример за развиване на собствени научни изследвания и пример за представяне на един продукт – розата, чрез средствата на културата.

Това заяви Кирил Вълчев, генерален директор на БТА при откриването  на 22-та дискусия по инициативата на БТА „Български гласове за Европа“в Казанлък.  Днешната конференция е на тема „Регионално развитие – по-силна икономика: #БългарскиГласовеЗаЕвропа“.  Той припомни, че първата българска търговска къща за износ на българска роза е от 1858 година. Тя изнася първо през Цариград, после има кантори в Охрид, Париж и Ню Йорк. Българските търговци на розово масло печелят златни медали в изложенията във Виена и във Филаделфия, САЩ, в Белгия, отново в САЩ – в Чикаго, както и във Франция. Дори и това, с което ние гледаме на себе си ирония и насмешка –  описанието  на бай Ганьо от Алеко  Костантинов “на мен англичани, на мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден“ е истина. На казанлъчани наистина са им правили „ихтибар“ във всички тези градове, които изброих,  каза генералният директор на БТА.

През 1907 година в Казанлък, а не в чужди  университети, започва изследване на маслодайната роза, припомни Кирил Вълчев. Държавата помага, като дава 26 декара за опитно поле и това е основата на създадения през 1968 година Институт по маслодайната роза. Този продукт, маслодайната роза, вече 119 години се представя през емблематичния  фестивал на розата в Казанлък. Всичко това не е само стара слава –  Казанлък е сред десетте града с най-голям принос към създаването на Брутен вътрешен продукт на страната, защото има  добре развита промишленост, съчетана с добро образование, каза Вълчев.

Мобилността е в основата на по-доброто регионално развитие, заяви евродепутатът Андрей Новаков. Той наблегна на мобилността, защото, по думите му, е необходимо хората да могат да получат всякакви социални услуги, здравеопазване и образование както в голям град, така и в по-малко населено място, но никое населено място не се обезлюдява. Той даде за пример Германия, където регионите са свързани изключително добре и в по-малките населени места се развиват туризъм и лека промишленост, а бизнесът е концентриран в големия град. Андрей Новаков изтъкна, че конференцията „Български гласове за Европа“ му е дала възможност да се срещне с отбрана българска публика. Той поздрави кмета на града Галина Стоянова  за доброто устройство на града и изрази мнение, че добрият пример на Казанлък трябва да бъде пренесен и в други региони. Той отправи покана към Стоянова и нейния екип да организират изложение на казанлъшката маслодайна роза в Европейския парламент. „Това е нещо, за което съм мислил много дълго време, но търсех конкретен продукт, с който да се брандираме добре.

Важно е да работим заедно като региони, интегрирано, за да се допълваме в силните и слабите си черти като икономическо, културно развитие, туризъм, каза кметът на Казанлък Галина Стоянова при откриването на конференцията.  Цяла Европа е Европа на регионите, отбеляза Стоянова. По думите ѝ трябва да се измести гледната точка на развитие на държавата и на местната власт, защото все още – типична българска черта – не можем да работим заедно, все още се разчита на индивидуализма, на състезанието. Така се получава и между общините – 265 в България, винаги гледаме да пазим в тайна това, което правим и, когато постигнем някакъв успех, да се похвалим с него, отбеляза Стоянова.

Готов е планът на община Казанлък за интегрирано градско развитие, в който е очертана визията за следващите години. Това каза заместник-кметът по образование и проекти с външно финансиране Лилия Цонкова. Основните приоритети, които са заложени в плана, засягат пряко икономиката в Казанлък. Приоритет е развитието на вече създадената Индустриална зона. Предстои да бъде изградена техническа инфраструктура за достъп до нея, както и да се създадат всички необходими комуникации, за да стане атрактивна за инвеститори. „В следващия програмен период се надяваме да развием професионалното дуално образование, да го надградим в различните области, защото освен машиностроенето и електротехниката, програмирането и най-вече туризмът са сфери, в които има потенциал в града“, коментира Лилия Цонкова. Тя изрази надежда партньорството с фирмите във всички тези сектори да става все по-задълбочено. Според нея това е начинът регионалната икономиката да се развие възможно най-бързо. Според Цонкова трябва да се наблегне на свързаността между населените места, защото е изключително важен достъпът не само до туристическите обекти, но и до предприятия, образователни институции и здравни заведения. „Опитваме се да наблягаме на много велопътеки и на по-екологичен транспорт“, каза тя.

София Савова, координатор „Проекти“ в Агенцията за регионално икономическо развитие – Стара Загора, коментира, че според нея трябва градовете да се развиват успоредно. По думите й, градовете извън столицата имат огромна необходимост потенциалът им да бъде запазен, като на първо място е човешкият капитал. „Европа е Европа на регионите“, заяви тя.

Трябва да се гордеем с факта, че България е страната, която заема 40 процента от световния износ на розово масло и първо място по производство на лавандулово масло. Въпреки трудностите, ние запазваме своите позиции, каза каза Зара Клисурова –  председател на Националния съюз на производителите на етеричномаслени култури. От съюза са готови с презентация за розопроизводството у нас, която да бъде направена в Брюксел и да се убеди комисията по земеделие, че е необходимо по-добро финансиране на този водещ сектор.

Доц. д-р Ганка Баева – директор на Института по розата и етеричномаслените култури, също изтъкна важността от подкрепа на сектора.  Тя отбеляза, че в последните една-две години в сектора има трудности, свързани с ниските изкупни цени, недостига на работна ръка, свръхпроизводство на розов цвят, който розопреработвателите не изкупуват, ако нямаш договор с тях, увеличените цени на торове, на препарати, на енергоносителите, които създават висока себестойност на продукцията. Трябва да има повече субсидии, което да дава на хората възможност да си обработват градините, отбеляза още Баева.

Държавата трябва да подпомогне бизнеса в посока на развитието на дуалното обучение, заяви Владимир Спасов, прокурист на компанията за хидравлични изделия „М+С Хидравлик“, най-голямата компания в България за хидравлични изделия с продажби в цял свят. По думите му в Казанлък има 30 хиляди души, заети в индустрията, на фона на 60 хиляди души население. Според него за това допринася съществуването на „една уникална синергия между бизнеса, администрацията и образователните институции в града“. Казанлък е пионер в Европа по започване на дуалното обучение, каза Владимир Спасов. Той смята, че в момента то е развито по начин, който е изключително полезен за младите хора.

Време е българите да разберат, че обучението в България не е по-лошо от това в чужбина, смята директорът на “Технически колеж“ – Казанлък, към „Технически университет“ – София, проф. Ивайло Ганев. Той изрази мнение, че това зависи по-скоро от обстановката, която се създава от цялото общество. „Ако образователни институции, бизнес и администрация създадат подходяща обстановка за обучение, се постига и по-високо качество“, коментира той. Проф. Ганев обясни, че програмите на Техническия колеж са изцяло съгласувани с представители на местния бизнес, а в момента те активно участват в актуализирането на учебния план. Проф. Ганев изрази мнение, че Казанлък трябва да се преоткрие от повечето българи като един съвременен модерен град, в който има работни места, има условия за развитие и който дава едно спокойно бъдеще на младите хора.

В дискусията се включи и Иванка Минчева, студент в Техническия колеж в Казанлък. Тя изтъкна, че колежът дава много добра възможност за професионално развитие. От името на своите колеги Минчева изрази благодарност към фирмите, които им дават възможност да съчетаят без проблем работата с образованието. Тя призова всички млади хора да се развиват и да направят нещо за себе си и за обществото.

В дискусиите във форума се включи и Златина Илиева, машинен инженер и преподавател в Професионалната гимназия (ПГ) „Иван Хаджиенов“ в Казанлък, където са отворени първите дуални паралелки по швейцарския модел „Учене чрез работа“. Моделът е въведен през 2015 г. с четири компании – партньори, обясни Илиева. В момента фирмите, с които гимназията работи, са седем – „М+С Хидравлик“, „Арсенал“ АД, „Капрони“, „Крес Д“, „Гуала Клоужърс България“, Завод за пружини – Крън, и „ЮМТ“ АД. Илиева изрази надежда още през следващата учебна година броят им да се увеличи.

Вижте пълната дискусия: