13.08.2022

28 конкретни идеи за по-добро и качествено образование бяха лансирани на дискусията „Български гласове за Европа: здравеопазване и иновации“, организирана от БТА в Пресклуба на Агенцията в Плевен в рамките на инициативата „Български гласове за Европа“, осъществяване с подкрепата на Европейския парламент.

Европейците не трябва да губят от погледа си Европа на нематериалния свят, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев при откриването на конференцията. Дебатът за здравеопазването е съсредоточен около засилването на правата на пациентите, търсещи лечение в друга страна, ограничаване на тютюнопушенето, а ковид пандемията постави въпроса пред ЕС за трудностите да води единна политика в здравеопазването, допълни той.  Вълчев припомни, че държавите налагаха различни ограничителни мерки при еднакви здравни условия. Този дебат е част от по-голямата дискусия – повече интеграция или суверенитет на държавите.

Да има единни стандарти за лечение на едни и същи заболявания в различните държави – членки на ЕС, предложи евродепутатът Андрей Новаков. Той допълни, че това не е опит да се управляват отделните болници в държавите, не се нарушава суверенитетът на държавите, а трябва да има политическа воля.

Нужни са мерки за засилване на сътрудничеството в сферата на здравеопазването и преодоляване на дефицитите, които ясно се откроиха заради ковид пандемията, изтъкна евродепутатът Петър Витанов.  По думите му пандемията е изиграла ролята на стрес тест, който показа недостатъците и предизвикателствата. Трябва да се установят едни минимални стандарти в здравеопазването, които да са общовалидни за всички страни-членки на ЕС – брой болнични легла на глава от населението, брой интензивни легла на глава от населението, минимално изискване за брой лекари на глава от населението, предложи той.

В Плевен идват хора от цяла България и дори от чужбина, за да търсят висококачествено лечение и компетентни лекари, каза кметът Георг Спартански при откриването на конференцията.Той подчерта, че Плевен няколко години поред е избиран да получава националните награди в областта на здравеопазването, като са се отчитали постиженията на плевенските лекари, на плевенската научна общност и иновациите в областта на медицината. Той подчерта, че роботизираните операции са заслуга на плевенските лекари, с които градът се гордее.  Въпреки развитието на медицината и постиженията в тази област, усещането на хората е, че не само няма единна обща политика в здравеопазването в Европа, но такава липсва и в България, изтъкна още кметът на Плевен.

Кметът на Плевен Георг Спартански (вляво) и областния управител Иван Янчев (вдясно)

Темата за здравето е винаги актуална, заяви областният управител на Плевен Иван Янчев. Здравето е най-важно, всичко останало е преходно, бе категоричен Янчев. „Когато към тази тема добавим и иновациите, за мен като млад човек това буди интерес. Вярвам, че дискусията ще бъде градивна и ще се чуят много полезни идеи„, изтъкна областният управител.

Продължаваме да се опитваме да развиваме иновации в университетската болница „Света Марина“, посочи заместник-управителят по лечебната дейност на УМБАЛ „Света Марина“ – Плевен д-р Иван Малкодански.  Той съобщи, че от от 15 март в болницата ще заработи втора роботизирана система „Да Винчи“. Така „Света Марина“ ще е първата болница в България, която има две роботизирани системи „Да Винчи“.

Д-р Иван Малкодански

Със  сигурност общи медицински стандарти за лечение има в цяла Европа и те се прилагат във всички страни, включително и в България, но няма обща политика по отношение на здравните системи и тяхната политика и икономика в отделните държави, посочи проф.  Тони Веков – председател на Съвета на директорите на Българския кардиологичен институт и на болниците „Сърце и Мозък“ в Плевен и в Бургас. По думите му Плевен е един много добър пример за здравеопазване и здравни резултати. „Каква е причината? Първо – в града има Медицински университет, който създава достатъчно медицински кадри – и лекари, и медицински сестри. Второ – в Плевен има високотехнологични, подчертавам, частни болници, които се конкурират. В резултат на конкуренцията и присъствието на високотехнологични частни болници, обществото ползва висококачествен здравен продукт”, коментира проф. Веков.

Проф. Тони Веков

Общият европейски стандарт в здравеопазването не е само една добра идея, той е крайно необходим, за да гарантира на всички европейски граждани, независимо къде са родени те, независимо в каква икономическа обстановка се намира тяхната държава, че ще имат достъп до качествено здравеопазване, което е ключово за бъдещето на Европа„, заяви д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. „Европа отдавна е установила, че не болниците докарват здраве на нациите, а иновативните и модерни форми в доболничната помощ, центрове, които да са изцяло съобразени с нуждите на общността„, добави д-р Хасърджиев. 

Христо Дочев, главен секретар на Медицинския университет в Плевен, подчерта в изказването си необходимостта от реформа в заплащането на младите лекари, които в някои здравни заведения започват на много ниски работни заплати. Друг проблем, който той изтъкна, бе цената и доставката на лекарства в болниците, което може да бъде причина за отлагане на планови операции.

Д-р Станимир Хасърджиев – председател на Национална пациентска организация се включи по Zoom

Според Мартин Митев, административен директор на МБАЛ „Сърце и мозък“ в Плевен, здравеопазването като система се подчинява на чисто икономически закони. Той акцентира върху намаляване на  регулационната тежест от страна на държавата в здравната система. „Държавата трябва да диференцира приоритетите си и да се съсредоточи върху стимулация на медицината в здравеопазването, а не в регулиране на чисто пазарните отношения в него„, каза още Митев.

Директорът на Районната здравноосигурителна каса в Плевен д-р Пенка Стефанова обърна внимание на това, че трябва да бъде засилена първичната доболнична помощ и да има достъпност на базови медицински услуги от населението. Тя посочи, че ежегодно намалява броят на общопрактикуващите лекари, което води и до увеличаване на тяхната средна възраст. Според д-р Стефанова държавата трябва да се намеси в изграждането на кадри в медицината, които да бъдат стимулирани да работят в райони на страната, където няма бърз достъп до специалисти. 

Добре би било държавната политика да въведе задължителни дентални прегледи на децата. Това бе конкретното предложение на Слави Михайлов – председател на Националното сдружение на сираците в България. Той подчерта, че трябва да се обърне специално внимание на денталното здраве и профилактика на децата и младите до 18-годишна възраст.

Слави Михайлов споделя мечтата си за Европа

България трябва да запази, при каквито и уеднаквявания да се правят на европейските правила, тези добри практики, които сравнително лесно позволяват на човек да стигне до специалист, до лекар и да получи добра медицинска помощ, каза в заключение Кирил Вълчев, генерален директор на БТА.  „Винаги, когато говорим за здравето си, не бива да забравяме, че освен телата ни, трябва да бъде здрав и духът ни, а дискусии като днешната показват, че българите сме запазили своя здрав дух„, каза още той.

Вижте пълен запис на дискусията: