Български аналог на „Европейска гражданска инициатива“ на национално и местно ниво, адекватни протоколи за действие при кризи и привличане на всеки български гражданин към поне една гражданска инициатива…
Това са част от идеите, които дадоха гостите на конференцията „Български гласове за Европа: Граждани, обединени в кризите“ в Добрич.
Какво още предлагат няколко млади добричлии?
Мненията им събра кореспондентът на БТА в Добрич Александра Антонова.
Мечтата ми за Европа е в следващите години да се постигне равноправие и равнопоставеност на всички европейски граждани.
За съжаление, личният ми опит показва, че разликата в икономическото развитие на България и западните страни пречи българите да бъдем приети и в някои части на Европа все още сме третирани като „втора ръка“ хора.
Смятам, че българите не отстъпваме на западноевропейците нито по интелект, нито по мотивация за работа. Единствената разлика е, че именно заради дискриминацията все още се боим да търсим правата си.
Днес всеки гражданин на Европейския съюз може да получи качествено образование в различни точки на Европа, да преследва културните си интереси и мечтите си. Личната карта не е само билет към избраната дестинация, но и към безброй възможности.
Можем обаче още да надграждаме образованието в България и Европейския съюз.
Бих искала да има по-голямо финансиране за предучилищното образование; повече програми за учители и съвместни дейности с родителите и децата, които да са достъпни за всяка образователна институция;
Всяко държавно учебно заведение трябва да използва иновативни практики и технологии в процеса на преподаване;
Необходима е и задължителна подготовка на педагозите за работа с деца със специални образователни потребности; във всяко едно училище трябва да се прилага „приобщаващо образование“ и да се провеждат информационни кампании за поведенческите проблеми сред децата;
Иска ми се да видя и повече възможности за сътрудничество между учебните заведения от различните страни членки и да бъдат въведени европейски образователни дипломи, които да се издават от всяко училище и университет в Съюза;
Трябва да се даде възможност на студентите да кандидатстват по европейски програми за младежка заетост, независимо от формата на обучение, която са избрали.
Смятам и че всеки млад човек трябва да има лесен и бърз достъп до актуална информация за допълнителни обучения, възможности за заетост и образователни програми и събития.
Европа трябва да работи по-сериозно по проблема със социалната политика. Не е нормално в 21-ви век в Европейския съюз все още да има толкова бездомни хора и животни. Особено в България общинските жилища са като къщи на ужасите. Има и множество семейства с по няколко деца, които получават буквално обидна помощ.
Трябва да се обърне сериозно внимание на хората, които живеят под прага на бедността, и да им бъдат предоставени повече възможности за работа, жилище, а защо не и обучения.
Живяла съм и в София, и във Виена. Бездомните и просещи хора са навсякъде. Това трябва да се промени и пожелавам на Европа до 2030 да няма нито един бездомен човек или животно“.
Моята мечта е Европа да бъде по-задружна. Войната, която се води в момента, ни показва, че това е необходимо. Всяка страна членка на Европейския съюз е там, за да преследва своите интереси, и България не е изключение. Но ми се иска интересите на всички държави някак да се обединят около едно по-устойчиво и зелено бъдеще, не само заради климата, който наистина е огромен проблем, но и заради нас самите.
Много хора си мислят, че няма смисъл да коригират навиците си, защото нищо не зависи от тях. Тази нагласа трябва да се промени, защото една по-устойчива и зелена Европа с повече дървета и паркове, екологичен транспорт, чисти вода и въздух означава и граждани с по-добро здраве.
Смятам, че в близкото бъдеще ЕС трябва да се фокусира върху основните предизвикателства, пред които е изправен светът в момента като климатичните промени, технологичната революция в областта на изкуствения интелект и дезинформацията.
В тази връзка бих се радвала да видя действия в следните идеи:
Финализиране на единната законодателна рамка за изкуствения интелект, както и нейното прилагане на практика. Налагането на внимателен подход към обучаването на ИИ, за да не наследява той установени социални предразсъдъци, които да са в ущърб на определени групи хора.
Насърчаване на научните изследвания и инвестициите в технологии, които могат да намалят ефектите от климатичните промени по света.
Борба с дезинформацията и промени в образованието, които да целят развитието на критично мислене и умения за живот сред младите хора.
Работя в сферата на образованието и бих искала в следващите 30 години Европейският съюз да стане среда, която насърчава не само студентския и ученически обмен между държавите, но и обмена на преподаватели.
Държавите с по-редки официални езици се нуждаят от повече и по-добри възможности да представят своята култура. Езикът е богатство, което трябва да се съхранява, и важна съставна част от мозайката на съюза.
Надявам се през 2050 година Европейският съюз да предлага повече програми за съхранение на културното и езиково наследство във всичките му форми.
Мечтая за единно, будно и емпатично общество, в което всеки се грижи за ближния. В днешно време разделението, особено в политиката, е толкова силно, че моделът се прехвърля върху обществото, а оттам – върху децата, които попиват отношение, мнения, примери… Затова като учител по география и икономика мечтая Европейският съюз да насочи ресурсите си към образованието.
В един от часовете с 8-ми клас гледахме филм за образователната система на Финландия, смятана за най-добрата в света. Учениците научиха, че там едно от условията за успешно преподаване е доверието – в учениците, в педагозите, в ръководствата и институциите. Постигнали са промяната за 10 години. Ако ние започнем сега, след десетилетие ще берем плодовете.
Не ми харесва, че в училище учим децата, че Европейският съюз е икономически съюз. Това предполага, че материалният свят е на първо място, а не е вярно -вече има общи политики в екологията, образованието и други сфери.
За мен действащата формула е да се подхожда с любов и мисъл към общността и нейното развитие. Нужни са ни принципи преди да мислим за икономическото благосъстояние. Материалният свят на върха на пирамидата води към пропаст – към алчност и корупция.
Мечтая за самоуважение и уважение сред децата, защото в тях е надеждата ни.