18.05.2022

#БългарскиГласовеЗаЕвропа 🇧🇬 🇪🇺

Древните занаяти имат бъдеще и ще се развиват по нов начин, коментира в интервю за БТА младият художник Мария Ганева. Тя е завършила Художествената академия в София специалност „Текстил“, магистърска и докторска степен в Китайска академия на изкуствата в китайския град Ханджоу. Занимава се с текстил от 15 години. „Още като студентка бях вдъхновена от проф. Марин Върбанов. Една българска традиционна техника като тъкането е възможно да се превърне в изкуство“, споделя Мария Ганева.

Художничката е избрала да работи в Европа заради древната култура на Стария континент и перспективата, която той дава. Текстилът е второто нещо, което човек е започнал да ползва след храната. Той е втората ни кожа, култура, изкуство и познание, казва Мария. Според нея, въпреки дигитализацията и изкуството, и в частност текстилът ще се съхранят. Тя прогнозира много успешна перспектива и за материалите от рециклиран текстил.

Човек има нужда да използва ръцете си и уменията си и да прави нещо различно от компютъра, убедена е Ганева. С нов дизайн старите черги се превръщат в модерни и атрактивни. „Ще се запазят и шевиците, бродериите. Дори и в колекцията на Британския музей в Лондон има български шевици, припомни художничката. Както в момента хората се връщат към земята и към корените си, започват да живеят в къщи, да отглеждат зеленчуци, по същия начин ще се върнат и към изкуството, и към културата“, убедена е Мария.

Следва пълният текст на интервюто, което направи кореспондентът на БТА в Перник Елка Робева:

След блестящото образование, което сте получили в Китай, защо избрахте Европа?

– Стана случайно. Върнах се първоначално заради коронавируса, впоследствие реших да остана. Избрах да работя в Европа, защото оттук е тръгнало цялото съвременно изкуство. Световната култура в сферата на изкуството започва от Европа, да си припомним  древен Рим. Затова Европа винаги ще е ценна не само с историческите паметници, но и с културата, която се наслагва от векове и ще продължава да се развива.
Да не забравяме, че едни от най-добрите автори са в Европа и винаги можеш да научиш повече и повече.

Какво ще бъде изкуството през 2050г.?

– Спорно, с новите технологии и с дигитализацията му. Вярвам, че ще се съхрани, щом е успяло да се запази през толкова много войни и събития и да съществува в момента. Убедена съм, че през 2050г. също ще съществува и се надявам, особено в България да се развива още по-бързо и да създаде един нов културен живот у нас.

Тъкачеството ще се съхрани ли?

– Има много голяма надежда за запазване на този занаят, защото доста млади хора се интересуват и неслучайно се организират все повече курсове, свързани с тъкачеството. Много хора изявяват желание да се върнат към този занаят и се надявам, че бъда популярен. Да не забряваме, че човек има нужда да използва ръцете си и уменията си и да прави нещо различно от компютъра. Сега са актуални телефоните, телевизорите и мониторите. След време обаче ще се върнем към първичното и потребността да създаваме със собствените си ръце. Древните занаяти имат бъдеще да се развиват по нов начин.

Вие сте част от проект, реализирал успешно идеята за създаване на килими и художествени пана от рециклиран текстил. Съчетахте изкуството с рециклирането на отпадъци, като превърнахте негоден за повторна употреба текстил в художествено произведение. Така реално дадохте своя принос към европейската директива за създаване на модерна кръгова икономика. Това ли е бъдещето?

– Ние сега се пробуждаме, замисляме се за отпадъците, особено за текстилния отпадък, който е един от най-големите световни проблеми. С реализацията на нашия проект се постига предотвратяване на депонирането на минимум 36 т годишно текстилен отпадък и се оползотворят 95 процента от събраните стари дрехи и тъкани. Безспорно прогнозата ми е за много успешна перспектива и за материалите от рециклиран текстил. 

От него могат да се изработват не само килими и художествени пана, но и доста други неща. Големи фирми като ИКЕА, например, започват да предлагат такъв тип продукти. С нов дизайн старите черги се превръщат в модерни и атрактивни. Има голям напредък и в дизайна на нови обекти, които човек използва в ежедневието.

Тоест и бабините черги имат шанс за нов живот и европейско бъдеще?

– Да, бях в Сицилия преди няколко месеца и видях, че в едно много малко градче тъкат по същия начин техни черги. Сицилианците също са съхранили занаята, макар и да не е толкова популярен там.  Надявам се в един момент да има обмен и занаятът да стане по-интернационален. Ще се запазят и шевиците, бродериите. Нашите шевици са минали векове и орнаментиката ще продължи да се развива. И сега те се ползват дори в бижутерията.

Много държави имат елементи, които бродират и поддържат – например Полша, Гърция. Нашата шевица обаче ще остане и ще бъде почитана. Дори и в колекцията на Британския музей в Лондон има български шевици. Интересът към нея продължава, хората я купуват и я излагат.

Както в момента хората се връщат към земята и към корените си, започват да живеят в къщи, да отглеждат зеленчуци, по същия начин според мен ще се върнат и към изкуството, и към културата.

Текстилът е второто нещо, което човек е започнал да ползва след храната. Текстилът е втората ни кожа, той е култура, изкуство и познание.

Eвропейски и национални политики в сферата на културата бяха във фокуса на конференцията „Българските гласове за Европа: Културата и европейските политики в културата“, която БТА организира в пресклуба си във Варна на 7 април. Форумът е част от инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, която се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент.

Вижте пълния запис: