31.01.2023

Бургас, 6 декември /Теодора Цанева, Лора Метанова, БТА/
Общ съд на Европейския съюз, общо авторско право, общ институт в Брюксел за културното наследство, час по Европа в училище, обща политика за паметниците на културата, общи правила за университетите, европейска армия – това бяха част от идеите, предложени по време на конференцията „Български гласове за Европа“ в Бургас. Тя е първата от поредицата дискусии от едноименната инициатива на Българската телеграфна агенция /БТА/.

Участието на гражданите ще увеличи доверието в демокрацията във времена на ширещ се популизъм, заяви евродепутатът и съпредседател на АЛДЕ Илхан Кючюк във видеопослание към участниците в конференцията. Бъдещето на Европа е Европа на суверенните отечества, посочи българският евродепутат от ВМРО Ангел Джамбазки. Имаме нужда от внимателен анализ на посоката на развитие на Европейския съюз. Само по този начин можем да повишим доверието на европейците в него, каза българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел.

Участието на гражданите ще увеличи доверието в демокрацията във времена на ширещ се популизъм, заяви евродепутатът и съпредседател на АЛДЕ Илхан Кючюк във видеопослание към участниците в конференцията. Бъдещето на Европа е Европа на суверенните отечества, посочи българският евродепутат от ВМРО Ангел Джамбазки. Имаме нужда от внимателен анализ на посоката на развитие на Европейския съюз. Само по този начин можем да повишим доверието на европейците в него, каза българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел. ЕС не е само финансови потоци, той е съюз на граждани, които гледат в една посока, заяви Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България. Повече комуникация и сътрудничество с европейските градове ще помогне на българските градове да се развият, да тръгнат по пътя на възхода и да подобрят благосъстоянието на гражданите си, каза изрази кметът на Бургас Димитър Николов. Европа трябва да чуе гласовете на европейските граждани, защото от политиките на Европа зависи животът и здравето на над 70 милиона европейски граждани, заяви проф. Мария Нейкова, областен управител на Бургас.

Българите очакват да са част от Европа пълноценно, мечта на едно догонващо общество, да не сме бедни и да не се срамуваме от себе си, каза Първан Симеонов /“Галъп интернешънъл болкан“/ по време на конференцията. Според него важният разговор е за самоличността на Европа. Тя трябва да реши първия въпрос – да бъде ли по-субектна, да бъде ли по-единна, да има ли самоличност или да продължи да бъде общ пазар, отбеляза той. Главното обвинение спрямо Европа е, че е прекалено елитен проект, отбеляза анализаторът.

Бързи влакове, отворена Европа, по-високо заплащане – такива желания изразиха бургазлии в анкета, направена в морския град. На самата конференция бяха представени и част от отговорите на хората на конкретни въпроси, свързани с бъдещето на Европа. Без да са напълно обработени данните от анкетите, прави впечатление, че най-категоричните позиции са „за“ минимална работна заплата и за това, че трябва да има уроци по история и институции на ЕС в училище. Окончателните резултати от анкетите ще бъдат публикувани на подсайта на БТА еurope.bta.bg, оттам ще има достъп и до платформата на Конференцията за бъдещето на Европа.

Сега отношението към ЕС е малко като че ли сме хванали златна рибка и да кажем три желания, които да ни изпълни, коментира доц. Георги Лозанов по време на дебата. Според него има риск конференциите за бъдещето на Европа да се превърнат точно в това – да се казват желания към ЕС и накрая някой да ги обобщи. Не съм сигурен, че по пътя на желанията могат да се формират реални политики. Демокрацията е проект на елитите, няма как да бъде конструирана на базата на народна спонтанност, отбеляза доц. Лозанов. Той посочи, че тук става въпрос за визията за Европа за след 30 години – 2050 г. Но на мен ми се струва, че доста по-бързо трябва да се случат две неща – ЕС да си върне идеологията и да има европейски съд, който да е върховна инстанция по отношение на националните съдилища, смята той.

Консенсусът около либералната демокрация започна да се разпада, има силни атаки, каза още доц. Лозанов и уточни, че това е една идеологическа рамка, ценностен заговор, при който индивидът и неговите права са на върха на ценностната йерархия. Сега има много натиск, много опити да се инструментализират различни промени – бежанците, ковид, глобалното затопляне, за да могат да се стоварят като вина на либералната демокрация и тя да бъде отречена в полза на консервативни идеологии, посочи той и отбеляза, че ЕС в момента е на този кръстопът и е много важно в каква посока ще тръгне. Много се надявам гласовете, които се чуват, да са в подкрепа на либералната демокрация, като най-голямото достижение на християнската цивилизация, посочи доц. Лозанов.

Политологът  Първан Симеонов коментира, че идеята за още една европейска инстанция може да се окаже много добра, защото доверието в ЕС е много високо в България. Според него основен въпрос е ще има ли единна европейска армия и единна политика по миграция. ЕС е икономически гигант, но политическо джудже, отбеляза Симеонов. Това е големият въпрос – ще бъде ли Европа единна и силна, и как това ще се отнесе към естественото желание на народите да запазят някакъв свой суверенитет, допълни анализаторът. Той сподели и личната си мечта за Европа – по-силна през по-силни общества. Според него основен въпрос е и ще вървим ли ние, европейците, към това пряко да избираме властта си на европейско ниво, ще стане ли европейският политически процес по-демократично повлияем, тоест – може ли моят глас да реши кой управлява Европа.

Яна Кършийска, директор на Регионалната библиотека „П. К. Яворов“-Бургас, постави въпроса за библиотеките и за авторското право. Според нея по отношение на книгите трябва да има обща европейска политика, за да могат да се използват навсякъде, и общо авторско право.

Ректорът на Бургаския свободен университет проф. Галя Христозова изрази мнение, че е добра идея да има единни европейски правила за университетите, като се започне от финансирането и се стигне до оценяването например с рейтингови системи. Според нея българският език много се е променил след влизането на страната ни в ЕС. Тя изрази съжаление, че българският език в социалните медии не е книжовен и върви успоредно на книжовния. Страхувам се, че българският език ще загуби своята красота, защото не го употребяваме правилно и не го употребяваме често, смята проф. Христозова. Освен европейци, трябва да бъдем и българи, отбеляза тя.

Кореспондентът на БТА в Ловеч Даниела Балабанова предложи общи политики за запазване на културно-историческото наследство, като общ институт за културното наследство и еднакви правила за културни и исторически паметници.

Вижте пълно видео от конференцията:

Кореспондентът на БТА в Русе Мартин Пенев коментира, че младите хора искат отворена Европа и сподели идеята да има безплатен или поне по-евтин достъп на младежите до музеи и галерии.
Идеята на Конференцията за бъдещето на Европа е всички мнения да бъдат обобщени в доклад, обясни ръководителят на Бюрото на ЕП в България Теодор Стойчев. Той няма да има задължителен характер, но всички европейски институции гарантираха, че ще предложат решенията на конференцията, посочи той.

Радвам се, че в тази дискусия не се говореше само за пари и еврофондове, коментира в края на форума генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Сега, когато заради пандемията си стоиш повече вкъщи, започваш да си даваш сметка, че в живота има нещо по-различно от парите и от лудото пътуване, отбеляза той. Най трудното пътуване е вътре в себе си, и най-ценното, което съм видял в европейците, е именно разсъждението върху себе си, каза Вълчев. Хубавата мечта е да попътуваш без граници в себе си, смята той.


Следващата дискусия на БТА в рамките на инициативата ще бъде на 15 декември в Пловдив.

Ако и вие имате иедя за бъдещето на Европа, споделете я на многоезичната платформа.