30.01.2023

#БългарскиГласовеЗаЕвропа 🇧🇬🇪🇺

Радостина Петрова често можете да видите на колело в София. Освен активист за устойчив транспорт тя и част от много еко каузи и доброволка в различни инициативи. Каузите свързани с велосипеден транспорт, вело-туризъм и като цяло за устойчиви политики са част от работата и от 2005 г. насам. Те са за нея лично и професионално занимание – първо като част от екипа на фондация ЕкоОбщност, а след това и в сдружение „Велоеволюция“. „Доволна съм, че с екипа на Велоеволюция успяхме да променим и подобрим нормативните изисквания за велосипедна инфраструктура. Предстои да се преборим тези изисквания да се спазват и прилагат в цялостна политика за устойчив транспорт в България, за което пък сега съм ангажирана в изготвянето на Национален велосипеден план за България като част от екип и проект на Българската асоциация за алтернативен туризъм“, казва Радостина.

С нея ни среща Ива Тончева:
Всички на колело, повече велоалеи, зелено бъдеще, гражданска активност – коя е Вашата кауза? Как ги намерихте? Или те ви намериха?
Изглежда работата и каузата ме намери, а аз пък намирам смисъл да я продължавам през годините, като я разглеждам последователно през различна призма. Първо беше велоактивизма за формиране на обществен отзвук и велосипедна общност, за да се стигне до сериозна работа за нормативни промени, планиране и като цяло ангажиране на институциите. Намерих и чудесни хора с които заедно работим за това.

Какво се промени през повече от годините,  в които работите за каузата на „Велоеволюция“?
Основната промяна е в приемането на велосипедния транспорт за важна тема, за тема свързана с безопасността по пътищата, със здравето и опазването на околната среда, като част от развитието на качествена среда за живот. Промени се и това, че велосипедната общност вече се разглежда като заинтересована страна – постигнахме това с упорито и последователно участие в обществени обсъждания, обществени консултации и дискусии свързани с различни планове, проекти и закони.

На велотур из София

Какви други граждански инициативи бихте откроили: не само София, а  в страната? Кои са най-ценните сред тях според Вас?
Сформирането на инициативни комитети на граждани по теми свързани с градското развитие се отличава в последните години – бяха създадени много комитети свързани с опазване на околната среда. Социалните мрежи като че ли позволиха по-лесна комуникация между хората и това подпомогна гражданската активност в цялата страна, включително и за популяризирането на каузи.

 Ценна за мен инициатива, в която също участвам, е Спаси София, за която развитието на устойчив транспорт е централна тема. Но тема е също и ефективното харчене на средства за публична инфраструктура като цяло – ремонтите, ремонтите на ремонтите, управлението на отпадъците на София, опазването на зелените площи и градската среда.

Гражданската активност – къде е Европа, къде сме ние?
Дали можете да постигнете каузите си с гражданска активност? Или трябва да се насочите към политиката: вече има примери в България как хора от неправителствения сектор влязоха в управлението.
Аз държа на битието си на гражданин и активист, нямам за цел лична роля в управлението. Правя разлика между политиката на партиен принцип и правенето на политики. По отношение на политиките винаги трябва да се чуват силни граждански гласове с аргументирани последователни позиции като баланс на партийното начало.

Дискусия за велосипедната инфраструктура

Този принцип е залегнал и в начина на взаимодействие на институциите на ЕС с гражданите на страните от съюза – постоянно се дават възможности за лично участие, а не се разчита само на представителността на партиите, които формират управлението.

Мечтата Ви за Европа, за Европейския съюз през 2050? Какво бихте променила?
Как бихте го направили? С кого?
Постижение на ЕС е мира на континента – изпълнена мечта на предходните поколения, нещо което трябва задължително да запазим. За това е необходимо доверие в европейските институции на обединена Европа, за да няма повече Брекзит-и. А доверието в институциите на ЕС напоследък е разклатено – например, заради липсата на дисциплина при харченето на европейски средства. Като че ли ЕС слабо се интересува доколко средствата чрез различни финансови инструменти наистина постигат качествени резултати – това е особено видно в България.

Виждам го през примерите за изградена велосипедна инфраструктура – малко велоалеи, но за това пък с потресаващо качество, просто за отбиване на номера. Такива разхищения подхранват корупцията и трябва бързо да се прекратят и да се преодолее мудността на бюрокрацията, която в ЕС реагира изключително бавно на нарушенията.

Необходима е промяна в структурата на управление на европейските средства и в контролните механизми. Това е задача и на националните представители в ЕП – трябва да внимаваме какви хора и с какви цели избираме за евродепутати.