Кризите са неизменна част от живота, затова трябва във всеки един момент да сме подготвени за тях, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев на откриването на конференцията „Български гласове за Европа: Граждани, обединени в кризите“, която Агенцията организира в пресклуба си в Добрич. По думите му Европейският съюз и страните членки трябва да работят непрестанно и заедно за цялостни решения и плановете срещу кризите да бъдат част от постоянните планове на Съюза, а не стратегии, които се разработват, след като проблемът вече е назрял.
Поуката, която трябва да си вземем от пандемията, е, че се нуждаем от силни и социално отговорни институции, които да подпомагат най-уязвимите групи от обществото, каза евродепутатът Цветелина Пенкова. Гражданите трябва да са единни и да търсят отговорността не само в държавата, но и в себе си, защото това е пътят към добрите резултати, смята тя. Според евродепутата, малките и средни предприятия, които предлагат иновативни решения за социалните проблеми и преквалификация или повишаване квалификацията на своите служители, трябва да имат по-добър достъп до схеми за публично и частно финансиране. Пенкова сподели, че тази необходимост е отчетена от Европейския парламент, който вече е изготвил и приел доклад за Европейски план за действие в помощ на социалната икономика.
Европейският съюз подкрепя неправителствения сектор чрез много и различни програми за безвъзмездно финансиране, заяви по време на дискусия Геновева Друмева, ръководител на Областен информационен център – Добрич. По думите ѝ, в бюджета на ЕС е предвиден голям финансов ресурс именно за проактивните представители на сектора.
Друмева представи част от програмите и инициативите, от които могат да се възползват гражданските организации. Сред тях са програмата „Гражданство, равенство, права и ценности“ 2021 – 2027 г., която насърчава участието на неправителствени организации в демократичния живот на ЕС, и инструментът „Европейска гражданска инициатива“ на Европейската комисия, който дава достъп на гражданите до законотворческите процеси в Съюза.
Според ръководителя на ОИЦ – Добрич, инструмент като „Европейска гражданска инициатива“ може да бъде създаден на национално, а после и на местно ниво и би допринесъл за по-ефективно сътрудничество между местните и държавни институции и НПО сектора.
Кметът на Добрич Йордан Йорданов заяви, че благодарение на неправителствените организации като БЧК и активните и отговорни граждани местната управа е успяла да намери решение за най-наболелите проблеми, предизвикани от войната в Украйна.
Д-р Артюн Еринозов, директор на Областния съвет на БЧК в Добрич, съобщи, че от началото на войната милосърдната организация е помогнала с храна, дрехи и финансови средства на близо 30 000 украински граждани. По думите му, над 200 доброволци и още толкова дарители от областта са се включили в кампанията в подкрепа на бежанците.
Заради своята гъвкавост, доброволческото движение поема първия удар при кризи, но то не може да се справи без капацитета на институциите, заяви Олена Димитрова, председател на Българо-украинското дружество „Добруджа – Украйна“ и координатор на Украинския кризисен център в Добрич.
Центърът, който първи отвори врати за бягащите от войната и вече е съдействал на над 300 украински граждани да намерят закрила, медицинска помощ и работа, даде време на държавата да се организира, каза Димитрова. По думите ѝ обаче капацитетът на организацията е започнал да се изчерпва, затова тя апелира за партньорство с всички, които изпитват съпричастност към потърпевшите от военни конфликт.
Според Димитър Франгов, създател на групата „Шабла помага“ и доброволец на първичния пункт при ГКПП „Дуранкулак“, държавата трябва да създаде адекватни протоколи за действие при кризи. Отговорните граждани могат да бъдат коректив на властта, но не и гръбнакът при преодоляването на предизвикателства с мащаба на пандемията или войната в Украйна. – държавните институции трябва да влязат в ролята си, смята шабленецът.
Според издателя и преводач Манол Пейков, прозрачността е ключова за успеха на дарителските кампании, тъй като българският народ – не без основание, е подозрителен към държавните и частните организации и инициативи. Той сподели, че това го е мотивирало да бъде напълно открит за даренията, които получава, за да помага на бедстващите в Украйна, и начина, по който ги разходва.
По думите на Пейков, именно тази прозрачност и фактът, че не е част от организация, са накарали над 700 българи да се доверят именно на него. С набраните средства в Украйна вече са пристигнали десетки тонове хуманитарна помощ, каза издателят.
Председателят на добричката фондация „Милостиво сърце“ Александър Иванов сподели, че отначало е бил скептичен относно успеха на сдружението, тъй като и по негови наблюдения хората са доста мнителни към неправителствения сектор. Затова от първия ден си е поставил за цел да отчита всяка дарена стотинка.
Това решение се е увенчало с успех и вече близо 10 години, само благодарение на дарители и приятели, фондацията се грижи за бездомни, самотно живеещи, болни и крайно бедни лица и семейства и вече е помогнала трайно на 35 българи да намерят лечение, подслон, работа или подходяща социална услуга.
Ахр. Надежда Пампорова, паст-президент на „Ротари клуб“ – Добрич, съучредител на „ДоброЖънци“ и член на сдружение „Граждани +“, смята, че членуването в гражданска организация е лек за недоверието на хората към НПО сектора. Тя споделя, че именно затова се стреми да мотивира колкото се може повече хора да станат част от някаква инициатива в полза на местната общност.
Като член на три неправителствени организации се стремя да откривам положителните страни на всяка и да ги пренасям в другите две, за да се получи синергията, необходима за постигането на по-добри резултати, каза тя. Според арх. Пампорова местните и държавните институции трябва по-категорично да застават зад гражданските инициативи и да съдействат за тяхната координация, тъй като това би повишило доверието в тях, би ги стимулирало да работят по-активно и би насочило усилията им там, където са нужни.
В дискусията се включи и Кремена Кунева от фондация „За доброто“, която споделя мнението, че институциите трябва да пазят и подкрепят НПО сектора. Според нея той не само помага на уязвимите групи в обществото, но и променя нагласата на хората – прави ги по-съпричастни към чуждите неволи. Социалната култура на българите има нужда от промяна, която обаче не може да бъде наложена от властта, каза тя.
Войната в Украйна и последвалата бежанска криза напомниха на институциите, че гражданският сектор притежава огромен потенциал и дори без разписани правила и протоколи – каквито държавата би трябвало да има и имплементира, успява да поеме 90 процента от работата на институциите, допълни Кунева.
Инициативата „Български гласове за Европа“ на БТА се осъществява с подкрепата на Европейския парламент и има за цел да даде глас на българските граждани в дискусиите и да събере колкото се може повече идеи и мнения от цяла България как трябва да се развива Европейският съюз, за да може да отговори на бъдещите предизвикателства.
Вижте цялата дискусия: